Публикуваме справката за Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество, икономически растеж и устойчиво развитие  изнесена на есенната среща от временно изпълняващ длъжносста посланник на Р България Кирил Димитров.

Информация може да намерите и по Интернет

Официалната страница за фондовете http://www.eeagrants.org/

Българската страница http://www.eufunds.bg/bg/page/45

Кликни на «Read more» по-долу за да прочетеш документа

Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество, икономически растеж и устойчиво развитие

Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и Норвежката програма за сътрудничество, икономически растеж и устойчиво развитие са основен политически и финансов инструмент, чрез който правителствата на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн допринасят за социалното и икономическо развитие на новите държави-членки на ЕС и подпомагат преодоляването и намаляването на социалните и икономическите различия в разширеното Европейско икономическо пространство.

Норвегия осигурява около 97 % от финансирането по линия на Финансовия механизъм на ЕИП[1] и 100 % от финансирането по линия на Норвежката програма.

Двата финансови механизма се реализират в рамките на два програмни периода – 2004-2009 г. и 2009-2014 г. България и Румъния се присъединиха към първия програмен период след членството си в ЕС на 1 януари 2007г. Срокът за реализиране на одобрените проекти по двата финансови механизма през първия програмен период бе фиксиран до края на април 2011г.

Прилагането на двата механизма се осъществява на базата на двустранни споразумения (меморандуми за разбирателство), регламентиращи условията за прилагане и управление на финансовите средствата. По отношение на Финансовия механизъм на ЕИП се подписват меморандуми за разбирателство с трите страни донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. По отношение на Норвежката програма за сътрудничество се подписват споразумения (меморандуми за разбирателство), регламентиращи условията за прилагане и управление на финансовите средствата, единствено с правителството на Норвегия.

Съгласно съществуващите правила, в меморандумите за разбирателство се специфицира Националното координационно звено (National Focal Point) на страната-бенефициент, което изпълнява функциите на координиращ орган по прилагането и контрола за изпълнението на двата финансови механизма. Първоначално функцията на национално координационно звено бе възложена на Дирекция “Управление на средствата от ЕС” в Министерство на финансите. След закриването на дирекцията (октомври 2009г.) тези функции преминаха към администрацията на Министерски съвет – Дирекция “Мониторинг на средствата от ЕС”. С решение на МС от 16.04.2010 г. за ръководител на Националното координационно звено е назначен министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.

Управляващ орган по Финансовия механизъм на ЕИП е Комитетът на финансовия механизъм (Financial Mechanism Committee[2]), а по Норвежката програма – Министерството на външните работи на Норвегия.

Финансовият механизъм на ЕИП и Норвежката програма се администрират от Служба на финансовия механизъм (Financial Mechanism Office) в Брюксел, който е организационно свързан с Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA).

На 2 май 2011г. в Брюксел бе подписано споразумение за сътрудничество между Съвета на Европа и Службата на финансовия механизъм (FMO), с цел издигане на капацитета на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежката програма при реализация на проекти в области от компетентността на Съвета на Европа- правосъдие, човешки права, социално включване, подобряване на условията в затворите, борба срещу организираната престъпност и домашното насилие, подобряване на условията на живот на ромите.

1. Финансов механизъм на ЕИП.

Страни-бенефициенти по линия на Финансовия механизъм на ЕИП са новите държави-членки на ЕС – България, Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения, а също така и три стари държави-членки – Гърция, Португалия и Испания.

Размерът на отпусканите средства по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в рамките на първия програмен период (2004-2009) е 672 млн. евро.

Размерът на отпусканите средства по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в рамките на втория програмен период (2009-2014) е 988.5 млн. евро.

Приоритетните сектори за сътрудничество между страните-донори и страните-бенефициенти по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (2009-2014) са защита и управление на околната среда, промени в климата, възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийна ефективност, гражданско общество, човешко и социално развитие, опазване на културното наследство, грижи за децата, академични изследвания.

За България, приоритетните сектори по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в периода 2009-2014 са:

·         Програмна област 1: Интегрирано управление на морските и вътрешни води

·         Програмна област 2: Биоразнообразие и екосистеми

·         Програмни области 5 и 6: Енергийна ефективност и ВЕИ

·         Програмна област 10: Фонд за НПО

·         Програмна област 11: Деца и младежи в риск

·         Програмна област 13: Инициативи за обществено здраве

·         Програмна област 16: Консервация и възобновяване на културното и природно наследство

·         Програмна област 17: Насърчаване на културното разнообразие и изкуствата в рамките на европейското културно наследство

·         Програмна област 19: Стипендии

Програмните оператори от българска страна са МОСВ (област 1 и област 2, и двете с бюджет от по 8 млн. евро), МИЕТ (области 5 и 6, с общ бюджет от 13.26 млн. евро), МОМН (област 11 и област 19, съответно с бюджет от 7.86 млн. евро и 1.5 млн. евро), МК (области 16 и 17 с общ бюджет от 14 млн. евро), МС (област 13, с бюджет от 5.56 млн. евро). Оператор на област 10 (Фонд за НПО, с бюджет от 11.8 млн. евро) е Службата на Финансовия механизъм на ЕИП (FMO).

Съветът на Европа ще изпълнява ролята на партньор на програмния оператор в област 11, т.е. партньор на българския оператор МОМН.

Общият принцип е, че подкрепата по Финансовия механизъм на ЕИП не може да надхвърля 85% от допустимите разходи по проекта.

2.      Норвежка програма за сътрудничество, икономически растеж и устойчиво развитие.

Страни-бенефициенти по линия на Норвежката програма са единствено новите държави-членки на ЕС – България, Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Размерът на отпусканите средства по линия на Норвежката програма в рамките на първия програмен период (2004-2009) е 567 млн. евро.

Размерът на отпусканите средства по линия на Норвежката програма в рамките на втория програмен период (2009-2014) е 800 млн. евро.

Приоритетните сектори за сътрудничество по линия на Норвежките програми за сътрудничество (2009-2014) са улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), иновации в зелена индустрия, изследователска и научна дейност, човешко и социално развитие, правосъдие и вътрешни работи, насърчаване на достойни условия на труд и на диалога между социалните партньори (тристранния диалог).

За България, приоритетните сектори по линия на Норвежката програма в периода 2009-2014 са:

·         Програмна област 21: Иновации за зелена индустрия

·         Програмна област 22: Глобален фонд за достойни условия на труд и на тристранен диалог

·         Програмни области 25: Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество с норвежки публични институции, регионални и местни власти

·         Програмна област 27: Инициативи за обществено здраве

·         Програмна област 29: Домашно насилие и насилие, основано на полов признак

·         Програмна област 30: Взаимодействие в рамките на Шенген и борба с трансграничната и организираната престъпност, включително трафик на хора и “пътуващи престъпни групи”

·         Програмна област 31: Изграждане на капацитет и сътрудничество в областта на съдебната власт

·         Програмна област 32: Корективни услуги, включително без прилагане на мерки за задържане

Програмните оператори по области съответно са норвежката държавна институция Innovation Norway (област 21 и 22, съответно с бюджет от 13.7 млн. евро и 480 000 евро), МРРБ (област 25, с бюджет от 2 млн. евро), МВР (области 29 и 30, съответно с бюджет от 2 млн. евро и 6 млн. евро), МП (области 31 и 32, съответно с бюджет от 3 млн. евро и 7 млн. евро) МС[3] (област 27, бюджет от 7.76 млн. евро).

Съветът на Европа ще изпълнява ролята на партньор на програмните оператори в областите 29, 30, 31 и 32, т.е. партньор на българския оператор МВР и МП.

Общият принцип е, че подкрепата по Норвежката програма не може да надхвърля 85% от допустимите разходи по проекта

На 11 май 2011г. българският преговорен екип, воден от министъра по управлението на средствата на ЕС Томислав Дончев, участва в четвъртия (и последен) кръг от преговори в Осло за подписване на два двустранни меморандума (отделни меморандуми за Финансовия механизъм на ЕИП и за Норвежката програма).

Подписването на меморандумите се състоя на 17 юни 2011г. в София, в съчетание с официалното откриване на първия етап на Музея за модерно изкуство – Арсенал, който се реализира по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. С решения от 19.09.2011г. МС одобри Меморандума за Финансовия механизъм на ЕИП (РМС № 704) и Меморандума за Норвежката програма (РМС № 705). НС ратифицира двата меморандума със закони, обнародвани в ДВ, бр. 95/02.12.2011г.

При отчитането на резултатите от първия програмен период (2007-2009) се констатира усвояване на средствата – 50% по Финансовия механизъм на ЕИП и 70% по Норвежката програма. След приключването на всички проекти (за някой проекти от първия програмен период норвежката страна прие удължаване на срока на изпълнение след първоначално одобрения краен срок 30.04.2011г.).

1. Реализирани съвместни проекти в България по линия на двата механизма през първия програмен период (2007-2009).

В рамките на първия програмен период по двата механизма (до 2009) в България са реализирани и финансирани общо 64 проекта и 126 инициативи от по-малък мащаб, с обща стойност 41.5 млн. евро.

Сред проектите с най-висок политически, обществен и медиен профил се открояват:

По линия на Финансовия механизъм на ЕИП:

• Изграждане на ВИК инфраструктура и пречиствателна станция в селата Поповец и Зимовина, община Стамболово
• Изграждане на дигитална карта и база данни на подземната обществена инфраструктура в община Русе
• Реконструкция, модернизация и газификация на четири детски градини в община Велико Търново
• Рехабилитация и консервация на античния стадион в Пловдив
• Първи етап на изграждане на Музей на модерното изкуство в София – Арсенал
• Финансиране на археологическите разкопки на манастира Св. Йоан Предтеча в Созопол

По линия на Норвежката програма:

• Цялостен подход към намаляването на парниковите газове в България
• Изграждане на соларен парк в Припечене, община Петрич
• Изграждане на вятърен парк в Североизточна България
• Изграждане на интегрирана информационна система за управление на водите на МОСВ
• Изграждане на дигитална комуникационна инфраструктура на МВР

Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Норвежкият финансов механизъм за периода 2009 – 2014 г. бяха официално открити в България на 12 септември 2012 г. в присъствието на държавния секретар от Министерство на външните работи на Кралство Норвегия г-жа Грю Ларшен и българския министър по управление на средствата от ЕС г-н Томислав Дончев.

Събитието, което се проведе в сградата на Министерски съвет в София, даде начало на изпълнението на шест одобрени програми по двата механизма, които ще се изпълняват до края на април 2016 г.

·                     Иновации в зелена индустрия, която се управлява от норвежката държавна агенция „Иновация Норвегия“

·                     Деца и младежи в риск, която се управлява от Министерство на образованието, младежта и науката

·                     Изграждане на капацитет и сътрудничество в областта на съдебната система, за която отговоря Министерство на правосъдието

·                     Корективни услуги, включително и без прилагане на мерки за задържане, за която също отговаря Министерство на правосъдието

·                     Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество, управлявана от Дирекция „ОП „Техническа помощ“ в Министерски съвет

·                     Фонд за подкрепа на неправителствени организации с оператор Институт „Отворено общество“ – София, в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“

Три от програмите - Деца и младежи в риск, Изграждане на капацитет и сътрудничество в областта на съдебната система и Корективни услуги, ще бъдат изпълнявани в тясно сътрудничество със Съвета на Европа.

Осло, октомври 2012 г.

Посолство на Р България